Мъжки болести

Фимоза

Фимозата е състояние, при което отворът на препуциума е стеснен и не позволява свободно заголване на главичката на пениса. Това може да доведе до болка, дискомфорт, възпаления и затруднения в интимния живот. В урологичната практика се разграничават два основни вида фимоза – физиологична (вродена) и придобита (патологична).

Физиологична фимоза при деца

Физиологичната фимоза е нормално състояние при новородените и малките момчета и се среща при около 90% от децата. Тя се дължи на естествена незрялост и слепване между препуциума и главичката на пениса.

С растежа на детето кожичката постепенно се отпуска и в повечето случаи до 5–7-годишна възраст главичката се заголва напълно. Това състояние не изисква оперативно лечение, а единствено правилна хигиена и внимателно, ненасилствено придвижване на препуциума при къпане. В някои случаи обаче, слепването води до невъзможност за постепенно заголване и отпускане на кожата и тогава се налага намеса от уролог.

Придобита (патологична) фимоза при възрастни

Придобитата фимоза се развива най-често в по-зряла възраст и засяга мъже, които преди това не са имали проблеми с оголването на главичката. Препуциумът става твърд и нееластичен, а при ерекция се оформя болезнен стегнат пръстен.

Най-чести причини:

• повтарящи се възпаления на главичката и препуциума (баланопостит);
• захарен диабет и свързаните с него инфекции;
• Lichen sclerosus – хронично кожно заболяване, водещо до склероза и стесняване на кожата;
• неправилно заздравяване след разкъсвания;
• травми в областта на препуциума.

Симптоми, при които е необходим преглед от уролог

Препоръчително е да се потърси уролог при наличие на:

• болезнено или невъзможно заголване на главичката;
• болка по време на ерекция или полов акт;
• чести възпаления, зачервяване или секреция;
• разкъсвания и кървене на кожичката;
• затруднена интимна хигиена.

Навременният преглед предотвратява усложнения и влошаване на състоянието.

Лечение на фимоза в урологичната практика

Лечението се определя индивидуално след преглед от уролог и зависи от тежестта на състоянието.

Консервативно лечение

При леки форми може да се приложи локално лечение с кортикостероидни кремове. Този подход има ограничен и често временен ефект и се използва само при строго подбрани случаи.

Оперативно лечение – циркумцизия

Най-ефективното и трайно решение при изразена фимоза е оперативното лечение (обрязване, циркумцизия). По време на процедурата се отстранява стесненият участък на препуциума, а кожата се възстановява с фини резорбируеми конци, които отпадат сами до 14 дни.

Интервенцията се извършва под локална анестезия, понася се добре и позволява бързо възстановяване. 

Ние в Медицински Център Свети Лука извършваме лазерно обрязване, което води до по-голяма прецизност и по-добри естетични резултати. За целта използваме CO₂ хирургичен лазер MAXXIMUS, който е последно поколение лазер за извършване на хирургични манипулации в сферата на хирургията, урологията, дерматологията и акушеро-гинекологията.

Френулум бреве

Късо гемче (френулум бреве) – какво представлява и кога е необходим урологичен преглед

Късото гемче, известно още като юздичка на пениса или с медицинското си наименование френулум, е често срещан, но нерядко подценяван проблем при мъжете. Френулумът представлява тънка кожна връзка, разположена от долната страна на главичката, която фиксира препуциума и подпомага нормалното му движение.

В отпуснато състояние гемчето поддържа кожата на пениса, а при ерекция то трябва да бъде достатъчно дълго и еластично, за да позволява безпрепятствено заголване на главичката. Когато френулумът е скъсен, това води до напрежение, болка и функционални затруднения по време на полов акт.

Какви са симптомите при късо гемче?

При наличие на къс френулум, по време на ерекция кожната връзка се опъва прекомерно и често „дърпа“ главичката надолу. Това може да причини:

• дискомфорт и болка при ерекция;
• неприятно усещане при започване на полов акт;
• напрежение и парене по време на проникване;
• изкривяване на главичката надолу;
• повишена чувствителност и по-бърза еякулация;
• страх или избягване на сексуални контакти.

Тъй като френулумът е една от най-чувствителните зони на пениса, неговото постоянно опъване може да бъде фактор за преждевременна еякулация.

Защо проблемът често остава неразпознат?

Много млади мъже не осъзнават, че имат късо гемче, особено ако все още нямат редовни полови контакти. Липсата на оплаквания при мастурбация не изключва проблема, тъй като при нея натискът е контролиран и различен от този при реален полов акт.

Симптомите най-често се появяват при първите сексуални контакти или при полов акт без презерватив. Презервативът и лубрикантите намаляват триенето и напрежението върху френулума, което временно прикрива проблема.

Риск от скъсване на гемчето

При по-интензивен полов акт или рязко движение е възможно френулумът да се разкъса, което обикновено е съпроводено с обилно кървене и силен стрес за пациента. В такива случаи се препоръчва:

• притискане на мястото за няколко минути до спиране на кървенето;
• въздържане от сексуални контакти за около 2 седмици;
• консултация с уролог.

Често разкъсването е частично, а последващото заздравяване води до образуване на твърд белег, който допълнително намалява еластичността и засилва оплакванията. Това обикновено налага хирургична корекция.

Лечение на късото гемче

Лечението на къс френулум е бързо, ефективно и с отлични резултати. В повечето случаи се прилага оперативен метод, наречен френулотомия.

Класическа френулотомия

При този метод френулумът се прерязва хирургично, след което кожата се зашива с фини конци. Те могат да бъдат резорбируеми или да се отстранят допълнително. Възстановяването отнема около 2–3 седмици.

Лазерна френулотомия

Съвременен и щадящ метод, при който се използва CO₂ лазер. Процедурата се извършва с локална анестезия под формата на крем, напълно безкръвна е и трае само няколко минути. Лазерът позволява изключителна прецизност, минимален риск от усложнения и много бързо възстановяване.

Пациентите могат да се върнат към нормалните си ежедневни дейности почти веднага след манипулацията.

В Медицински Център Свети Лука се извършват, както класическа, така и лазерна френулотомия. За извършването на лазерна френулотомия се използва последно поколение CO₂ хирургичен лазер MAXXIMUS като процедурата е бърза, безболезнена и с отличен естетичен резултат. 

Варикцеле

Какво представлява варикоцелето?

Варикоцелето е състояние, при което вените около тестиса се разширяват ненормално. По същество това са „разширени вени“ в областта на скротума. Заболяването е сравнително често и се смята за една от водещите причини за мъжки стерилитет, като участва в до 40% от случаите.

Важно е да се знае, че варикоцелето не е опасно заболяване. Много мъже го имат, без да усещат никакви оплаквания и без да се налага лечение. Самото наличие на варикоцеле не означава автоматично операция.

При по-изразени форми тестисът може да изглежда леко подут или по-голям, а разширените вени понякога се виждат под кожата. Някои мъже усещат тежест или тъпа болка, особено след физическо натоварване или в края на деня.

Кратка информация за анатомията на тестисите

Тестисите са основният орган на мъжката репродуктивна система. Те се намират в кожна торбичка, наречена скротум, извън тялото. Това разположение не е случайно – за нормалното образуване на сперматозоиди е необходима температура, малко по-ниска от телесната.

Скротумът има способността да регулира температурата чрез свиване и отпускане на мускулите си – когато е студено, тестисите се придърпват към тялото, а когато е топло, се отдалечават.

Всеки тестис е свързан с тялото чрез структура, наречена семенна връв (кордон). В нея се намират:

• кръвоносни съдове (артерии и вени),
• семепроводът, по който се придвижват сперматозоидите,
• нерви и мускулни влакна.

Как се развива варикоцелето?

Вените, които отвеждат кръвта от тестиса, образуват мрежа, наречена пампиниформен плексус. Тази венозна мрежа има важна функция – тя помага за охлаждането на кръвта, която постъпва към тестиса, така че той да работи нормално.

Когато оттичането на венозната кръв се затрудни, тя започва да се задържа в тези вени. В резултат те се разширяват и се появява варикоцеле – по подобие на разширените вени на краката.

Заболяването се среща при около 10–15% от младите мъже и подрастващите. В повечето случаи засяга левия тестис, тъй като анатомично лявата тестикуларна вена е по-предразположена към венозен застой. Варикоцеле отдясно се среща много рядко.

Какви са причините?

Основна роля играе изправеният стоеж на човека, който затруднява връщането на венозната кръв нагоре към сърцето. Сам по себе си обаче този фактор не е достатъчен.

Най-честата допълнителна причина е слабост или неправилна функция на венозните клапи. Когато тези клапи не работят добре, кръвта може да се връща обратно надолу под влияние на гравитацията и да се задържа около тестиса.

Какви са симптомите?

Варикоцелето често протича без никакви оплаквания. Когато има симптоми, те обикновено включват:

• усещане за тежест в тестиса,
• тъпа, неприятна болка, която се засилва към края на деня,
• опипване на мека, „въжеобразна“ структура над тестиса, която може да изчезва при лягане.

Друг важен аспект е връзката между варикоцелето и намалената фертилност. В много случаи заболяването се открива едва при изследване на спермата (спермограма).

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата се поставя от уролог чрез:

• клиничен преглед,
• опипване на семенната връв в изправено и легнало положение,
• понякога чрез напъване или кашляне.

При нужда може да се направи и ехографско изследване.

Кога и как се лекува варикоцелето?

Лечение се препоръчва, когато:

• има нарушения в спермограмата и проблеми със зачеването;
• варикоцелето причинява болка и значителен дискомфорт.

Хирургично лечение

Основният принцип е прекъсване на разширените вени, за да се спре венозният застой.

Най-често операцията се извършва чрез малък разрез (1–2 см) в областта над слабинната гънка. Процедурата е кратка и може да се направи с различен вид упойка. Обикновено пациентът се изписва още на следващия ден.

При рецидив или в по-специфични случаи вената може да бъде прекъсната по-високо в коремната кухина, най-често чрез лапароскопска операция.

Съществува и метод, наречен емболизация, при който вените се запушват отвътре чрез специални спирали под рентгенов контрол. Поради по-голямото лъчево натоварване и сложността, този метод се прилага по-рядко.

Какво да очаквате след операцията?

• Болката и усещането за тежест обикновено отшумяват сравнително бързо.
• Препоръчва се избягване на физически натоварвания и вдигане на тежко за около 3–4 седмици.
• Назначава се контролен преглед при уролога.
• Нова спермограма се прави след 3–5 месеца, а понякога подобрението се отчита едва след 9–12 месеца.

Ако се съмнявате, че може да имате варикоцеле или откривате някои от тези симптоми и при

вас, запазете час за урологична консултация в Медицински Център “Свети Лука”.

Хидроцеле

Какво представлява хидроцелето?

Хидроцелето е състояние, при което се натрупва течност около тестиса, между неговите обвивки. В резултат на това едната или двете половини на скротума постепенно се уголемяват. 

Най-често хидроцелето протича без болка и не представлява сериозна опасност за здравето, но може да създава дискомфорт и да притеснява пациента поради увеличения размер на скротума.

Защо се появява хидроцеле?

Тестисите се намират извън тялото в кожна торбичка, наречена скротум. По време на вътреутробното развитие те първоначално се образуват в коремната кухина и постепенно „слизат“ към скротума преди раждането. При това слизане те увличат със себе си части от коремната стена, които по-късно образуват обвивките на тестиса.

Между тези обвивки нормално има малко количество течност. Тя позволява свободно движение на тестиса и предпазва от триене. Обикновено тази течност се образува и резорбира в баланс. Когато този баланс се наруши и течността не може да се отстранява нормално, тя започва да се натрупва и се развива хидроцеле.

Видове хидроцеле

Вродено хидроцеле

Този тип се среща при новородени, малки деца и млади момчета. Причината е, че каналът, по който тестисът е слязъл от корема към скротума, не се е затворил напълно. Така част от течността от коремната кухина може да преминава към скротума.

В повечето случаи този отвор се затваря самостоятелно през първата година от живота и хидроцелето изчезва без лечение. Операция се обсъжда само ако състоянието се запази след 18–24 месеца или ако е съчетано с ингвинална херния. В такива случаи с една операция се коригират и двата проблема.

Придобито хидроцеле

Придобитото хидроцеле се появява в по-късна възраст. Причините могат да бъдат различни:

• възпалителни процеси,
• травми,
• ингвинална херния,
• рядко – заболявания в коремната кухина.

В много случаи точната причина остава неясна. Обикновено хидроцелето нараства бавно – в рамките на месеци или дори години. Количеството на събраната течност може да стане значително и да достигне няколкостотин милилитра.

Какви са симптомите?

Най-честото оплакване е постепенно увеличаване на скротума, което обикновено не е съпроводено с болка. При опипване се усеща мека, гладка и безболезнена формация.

Ако се появи болка, зачервяване или повишена чувствителност, това най-често говори за съпътстваща инфекция или възпаление и изисква преглед от уролог.

Хидроцелето рядко води до усложнения. Основните проблеми са:

• дискомфорт при ходене и физическа активност,
• козметично притеснение.

Само в изключително редки случаи може да окаже влияние върху качеството на спермата.

Как се лекува хидроцелето?

Наблюдение

При малко по размер хидроцеле, което не създава оплаквания, може да се приложи наблюдение без активно лечение, особено ако пациентът не желае операция.

Пункция

Пункцията представлява източване на течността с игла. Макар да изглежда като лесно решение, този метод не премахва причината за хидроцелето. В повечето случаи течността се натрупва отново след няколко седмици. Освен това съществува риск от инфекция.

Поради тези причини пункцията не се препоръчва като стандартно лечение и се използва само в редки случаи – например когато е необходимо временно да се огледа тестисът при съмнение за възпаление или тумор.

Оперативно лечение

Операцията е единственият метод за трайно излекуване на хидроцелето. Чрез малък разрез на скротума се достига до тестиса, течността се отстранява и се обработват обвивките му.

Съществуват два основни хирургични метода:

• Операция по Бергман – при която обвивките се изрязват;
• Операция по Винкелман – при която обвивките се обръщат и зашиват, без да се отстраняват.

И двата подхода са ефективни и изборът на метод зависи от конкретния случай и преценката на хирурга.

Операцията най-често се извършва със спинална упойка. След нея се препоръчва покой в леглото през първите 24 часа, след което пациентът обикновено се изписва.

Възстановяване след операция

Следоперативната болка обикновено е лека и бързо отшумява. Препоръчва се:

• избягване на вдигане на тежко за около 3–4 седмици;
• носене на стягащо бельо при нужда;
• контролен преглед при опериращия уролог.

В повечето случаи възстановяването е бързо и резултатът е траен.

При поява на някои от тези симптоми, не се колебайте, а запазете час при нас сега!